Защо толкова рядко (а някои от нас дори никога) казваме на близките ни колко държим на тях?! Нима не биха се зарадвали приятелите ни да чуят колко ги ценим, не биха ли били щастливи семействата ни, когато им казваме, че ги обичаме и няма...

Въртя се в омагъосан кръг в любовта - едни и същи грешки, едни и същи вини, едни и същи проблеми, едни и същи мечти, едни и същи дилеми, едни и същи тъги...
Променям се, усещам го - и като отношение към другите, и като възприятие на света...