Шестица на Тото! Но не на 6/49, а на Тото Кутуньо, който вчера изнесе невероятен спектакъл пред публиката в зала 1 на НДК или по-точно с публиката...

Какво всъщност се случи:

Организацията:

Малко проблемно ни беше влизането, защото по стечение на обстоятелствата се оказа, че нямаме места, надписани на поканите, и разпоредителите ни препратиха на 2-ри балкон, където пак ни гледаха недоумяващо... В крайна сметка оправната ми червенокоса колежка отсече: "Медиен партньор сме!", което явно беше ключовата реплика.

Успяхме да си намерим местенца и се заоглеждахме. Беше 19,50, а все още имаше доста свободни столчета. Аз и двете ми дружки бяхме от малкото млади хора в залата, повечето бяха на средна възраст и пенсионери.

Началото:

В 20,10 часа програмата откриха дует "Шик". Залата вече беше пълна, а ние - доволни, че не са ни вдигнали. Краси и Вили Гюлмезови започнаха с нови парчета, с които явно публиката не беше запозната. Впечатление ми направиха прекрасните текстове, а и солата на китаристите си ги биваше. За съжаление масово публиката се изнерви от нафуканото и превзето държане на двамата от дуета и не можа да оцени песните по достойнство. Предполагам, че не е лесно да си бивше величие и именно на този факт отдавам поведението на "Шик". Хора ценени, със стойностни песни, се държаха с присъщата грандомания на модерните ни поп-фолк изпълнители.

Чалгализираната ни нация пък показа "възпитанието" си, когато, след като "Шик" пееха вече повече от час, започнаха да скандират "Тото". Малко обидно... Почувствах се неловко, макар че двамата от дуета до някъде бяха предизвикали тази реакция с поведението си. И все пак...

После и елегантната дама, която се опита да запълни техническата пауза преди появяването на Тото с изчитането на спонсорите, беше освиркана. Горката, отнесе яда на уж съзнателна публика, която в този момент се държеше като тълпа от 13-годишни...

Тото:

Още с появяването си на сцената изпълнителят на L"italiano предизвика бурни овации. Специфичният му, приятен глас изпълни залата. Държеше се напълно естествено, непринудено и много приятелски с публиката. Контакът му с нас беше постоянен.

Жените, които излизаха на сцената, за да му подарят цветя, биваха питани за имената си. "Чао, Радост", "Чао, Деси", "Катерина, чао" (Катерина получи и кратък музикален поздрав), целувки... Хубави ни били имената. Жените - също.

За изпълнението на една от песните, поради липса на оригиналния женски вокал, Тото си избра жена от публиката, която да краси сцената с присъствието си. Е, тя определено ще има какво да разказва на внуците си. Както и бременната девойка, която Кутуньо погали по коремчето. Не разбрах думите, които и каза, но звучеше като благословия за зараждащия се в нея живот....

Тото Кутуньо успя да накара десетки двойки да се прегрънат и стотици хора да се почувстват влюбени, тананикайки с него "Innamorati".

Много често се заиграваше той с публиката - успя да ни увлече, да ни направи част от изпълненията си. Към края слезе от сцената и се разходи из залата, здрависвайки се с хората. А кулминационният момент беше финалът, когато Тото изпя "Моя страна, моя България".

След концерта:

Все още ни държеше еуфорията и, чакайки последния автобус (който всъщност бяхме изпуснали), се отдадохме на вандалски прояви заедно с още няколко, излезли от Зала 1, жени. Отлепихме от спирката афишите за концерта (то и без това никой не се сеща после да си ги изчисти) и си ги прибрахме за спомен.

Извод:

Ех, как ми се иска да го науча този италиански! Не че на Тото не му се разбираше - мен ако питате, нямаше нужда от симпатичната си преводачка... Защото той владее един универсален език - езика на сърцето. Знае как да разбуди най-нежните струни в душите на хората, как да ги накара да се усмихват, да се чувстват значими, добри и влюбени. Влюбени в живота, в красивото и стойностното и най-вече в песните на Тото Кутуньо.

Ля ляля ляля ля, ля ляля ляля ля...

Да, искаме пак :))) Ама си пожелавам да го чуем във Венеция ;) :)))

А за елегантаната дама - то спонсорите няма как да не се изчетат. Нали се сещаш, че без пари нищо не става...

Още нещо: за италианския - пиши, като намериш сносен курс ;)

и ние някой ден да владеем този език. Никак не е трудно, иска само задоволяване на нещата от първа необходимост. Точно това ни отнемат нарочно. Но ... не е вечно.
Ще се усмихнем... някой ден!
За сметка на това Тото е сам, доколкото знам. Ей тоя феномен не го разбирам. ДА сближаваш другите, да оставаш сам.

Защо да чакаме "някой ден"?! А не се усмихнем днес, сега, в точно тази секунда? Усмивката е нещо толкова прекрасно! Не ти ли става хубаво, когато видиш непознатите по улицата да се усмихват? Не се ли усмихваш тогава неволно и ти?
Имаш толкова много причини да се усмихваш (по едно време вървяха много спамове по мейлите именно за тези причини) и може би двойно повече, за да не го направиш, но защо да си тровиш живота, като мислиш отрицателно и се оставяш на някакви злобари да ти развалят настроението?! Дори презрението си можеш да им покажеш с усмивка :)))

А за Тото - не знаех, че е сам. Разбрах само, че има син. И венчална халка има... Но как би се чувствала жената, която постоянно трябва да дели вниманието и нежността на любимия с всичките му почитателки, да не се чувства единствената специална, защото като че ли за Тото всички са специални... Знам ли, може би го ревнуват, а той изглежда свободолюбив и ревността едва ли му понася...