Пазарджик,

град мой мил.

Неунил.

Сияеш

в лъчите на залеза.

Ухаеш

на липи и на детство.

Вълшебтво

носи се леко из въздуха.

От дъха

лъхат спокойствие и наслада.

Не страда

никой от гняв и задръстване.

Отърсване,

миг ли едва ще остана?

2012



Снимка: https://www.facebook.com/pages/-%D0%9F%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BA-%D0%BC%D0%BE%D1%8F%D1%82-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-/203442203286