Все се каня да отида на някоя от ледените пързалки в София - да се уча да карам кънки и все не се доканвам. Веднъж без малко да стане, само дето валеше сняг и нямаше как да се кара...

Днес обаче не се наложи да си избирам определна пързалка, не ми трябваха и кънки, нито желание - цяла София е една голяма ледена пързалка, обувките на всички хора са им кънки, а задължението им да се придвижат до офиса, училището, университета или магазина се превръща в движеща сила.

Още с излизането от блока сполитнах. Олюляването ми подейства като аромата на кафе - пробуди сетивата ми. Последва още по-разбуждащо и държащо ме на щрек преминаване през подлеза. Задушевен трамвай. Отново пързалка и човекът с безплатните вестници на Орлов мост, който с вестника ми даде и благословията си (а вестника дори не го чета - взимам го, за да не обидя човека). Добре, че беше благословията му, защото иначе сигурно общо около десетината ми сполитвания щяха да са падания.

А падането беше само едно. В подлеза до Спортната палата. Там пързалката беше невероятна. С приближаването си до нея видях, че две жени се суетят като да са направили вече по еднин фал. Насочих се към леко заснежена част. Изборът ми не се оказа особено добър, защото и там заледяването беше като за по-добри кънкьори от мен. Реших да пресека напряко през най-професионалната част на пързалката, за да се докопам до най-аматьорската. Не се оказа добра идея - паднах на най-меката си част, че и се хлъзнах надолу. Една от колебаещите се по-рано жени беше тръгнала по аматьорската част и с нейна помощ и аз се озовах там, след като си припомних усещането от спускането по детска пързалка. Потренирахме малко синхронно каране заедно с другите няколко души от аматьорската пързалка (професионалисти чудно, но не се намериха) и после - всеки по пътя си.

Изкачвайки се по заледеното стълбище на същия подлез, осъзнах, че съм съвсем будна и дори нямам нужда от сутрешно кафе. Ех, всичко било безплатно днес - и уроците по кънки, и кафето. А вие се оплаквате, че държавата била скапана ...

аз днес на два пъти а-ха да се пльосна, но се разминавам засега само с изпързалване. Утре ако е същото обувам кънките и чак тогава излизам

Аз, тъй като не съм толкова напреднала с кЪНките, ще взема да обуя кОТките ;)

Simpleman, поздравления за тънко и точно вметнатата реплика ;)