Имам си едни колеги, с които си обядваме заедно и по традиция в един и същи час. На един от тях му порасна работата (ще ме прощава) и взе да влиза в обедни срещи, да закъснява за уречения час или да пропуска обяда. А ето и моя начин да запитам: "До кога?!"

До кога?!

Мога да хапвам без него сега,
да пия аз чай и разни неща.
Мога да ям китайско сама,
да пия айряяян.
Мога хиляди неща
и без Божо мога,
само че искам с Боож!

P.S. Ирина Флорин да ме прощава също...

и аз да имах такива колеги.... :)

Без коментар :)

Добър начин да зададеш такъв въпрос:)))Харесва ми:)