Сезонът на чистотата започна.

Подарих ненужните дрехи, бижута.

Обувките на дядо закърпих.

Разкопах

старото сметище горе, на хижата.

Но виждате ли,

не успях да го затворя.

Говоря за него,

а сякаш мисля за метежите.

Копнежите,

извиращи от сърцата на хората,

ще ли надделеят?

Тлеят искрици надежда в душите.

А в очите, в моите -

все планината.

Ето, пак заминавам.

Оставям си все по нещо –

 за следващия път.

Маршрутът

трябва да се изсънува,

да се измечтае.

Робува

на планинските зъбери мойта душа.

Красота! Отваряща порите

на сърцето и тялото.

Огледало

за моето истинско Аз.

В захлас

откривам го.

Не винаги е такова,

каквото желая.

И пак почвам да чистя.

Най-трудно е с лошите мисли.

Като глисти

са упорити.

Сърдити и рошави,

нападат ме.

С име ги гоня,

с усмивка в желязна броня.

Знам, има лек.

С тон, благ и мек,

ще ги изчистя.

Попила свободата на планините,

ще си я свалям тук, в низините.

Като щурче тихичко ще тананикам.

А душата си ще пречистя

във реката лъчиста.