Питаш ме защо те гледам

                крадешком.

С взлом,

с поглед в тебе нахлувам.

Бушувам

като избуяла река и изливам се.

Вливам се

като наркотик в твоите вени.

Засмени

греят очите.

Облени

в розово са страните.

Мечтите

покрай теб се въртят.

Мълчат

твоите мъжки устни.

Вкусни.

Пламъчета

греят в тъмните ти очи.

Мълчи

колкото си поискаш.

От дланите, от очите

пак ще ми бъде топло.

И от чертите,

много пъти  тайно запомняни...