Нямам думи.

Загубих ги някъде.

Навсякъде

дебнат разочарования.

Старания –

кой ли ги оценява...

В забрава

тъне моралът.

Ала – бала,

Всеки мотае те.

Знаете,

съвестните

са най-големите балъци.

С боклуци

е пълно навсякъде.

Мятат те,

кой както, където,

с каквото свари.

Нагляри,

политици,

силиконови цици...

Само горе,

при елата и бора,

истински хора

все още намират се.

Все така спират се,

поздравяват,

подаряват усмивка

и дума добра.

И в утра

с миризмата на бор

сякаш прераждам се.