След кратко суетене около паркирането ето ни вече на входа на дискотеката. Успяваме да пробутаме залепената преди минути с тиксо банкнота от 20 лв. и се шмугваме вътре, където на всичкото отгоре се намира и маса за нас. А ние сме 8 души, от които само двама мъже и само един танцуващ. Горкият Жоро - падна му се тежката задача да забавлява шест жени... но не изглеждаше като да му е лошо, де.

Досега не бях ходила по латино партита и ми беше интересно как хората си влизат с торбички, в които носят танцовите си обувки. Елена пък сподели, че, когато била с ботуши или обувки с равна подметка, никой не я канел на танц, а отиде ли с токчета, веднага я канели. Може и да има нещо вярно, но според мен жена като нея, дори и боса да беше, пак биха я поканили.

Аз не бях подготвена с обувките, но се бях настроила, че дори и само да погледам, пак ще ми е приятно. С Мария, която току що се беше преобула, се насочихме към дансинга да погледаме. Не ни оставиха много да гледаме - издърпаха я за танц, а покрай нея намазах и аз. И понеже, както казах, не бях ходила по подобни партита, искрено се надявах танцът да си остава танц без по-нататъшни опити за контакти. Така и стана - изтанцувахме няколко танца (добре, че човекът беше спокоен и не се сърдеше, когато не го слушах) и после - всеки по пътя си. Не че бяха кой знае какво танците, пък и аз като че ли седях малко скована в началото (а не беше като да не бях загряла - вино, мартини...). Но лека полека почнах да се отпускам и ми ставаше все по-приятно.

С няколкото парчета в по-ретро стил, които пуснаха сигурно, за да се изкефят и хората, които до това време топлиха столчетата, успях съвсем да се отпусна - там нямаше нужда да следвам някого и т.н. - просто танцувах. После пуснаха и една "Bomba", на която се получи интересен масов танц - сигурно обичаен, но за мен беше новост и ми беше забавно. Следващата песен отново бе с масов танц, но ми се видя по-сложен и предпочетох да се отдръпна встрани. До мене стоеше един афроамериканец. Даде ми някакъв знак да ходя да танцувам и аз.

"Не мога."

"Не можеш?!"

Застана до мен и започна да ми показва стъпките. Започнахме да си обикаляме в кръгче един до друг. Беше доста весело.

Отидох да си допия мартинито. Мария също си почиваше и се заприказвахме. Обясни ми, че по другите места, където е ходила, непознати не те канят. Ако си отишла сама, можеш да стоиш и само да гледаш цяла вечер...

Разговорът доби интересна посока, но по едно време беше прекъснат от Жорката, който ме покани на танц и аз се оправих към дансинга с усмивка и с мисълта, че най-сетне и аз съм успяла да се докопам до него.

Имаше защо да се радвам. Жорката ми изглеждаше като да е един от най-добрите там (а мнението ми по-късно беше споделено и от Йоанна). Аз разбира се си гледах в краката. Жорката не точно ми се скара, защото не мога да си го представя да говори с тон, с който се кара - изглежда доста спокоен и съобразителен човек, но просто каза: "Когато играем салса, ще ме гледаш в очите."

Знаех, че така трябва. Но имам проблем с отпускането - с това да се оставя да ме водят, незнам защо - не е нарочно. Може би съм си инатливо човече, което не обича да се оставя да го водят... Или го приемам като някаква форма на доверие, донякъде като в катеренето - не можеш да оставиш всеки да те осигурява. "Или може би просто съм си дърво", помислих си унило.

Все пак реших, че Жорката е човек, когото мога да гледам в очите и да го оставя да ме води, и че да съм дърво не е моето призвание. Това с очите се получи, а и воденето потръгна лека полека. От дърво почнах да се превръщам в птица. Или поне така се чувствах, докато Жорката ме въртеше наляво-надясно. Бях ухилена до ушите и изпитвах чувство, подобно на онова, когато за първи път стъпих в зала за танци - учителят ме водеше в стъпките на валса, а аз гледах през огромните прозорци на залата, чувствайки се въздушна и лека - като птица в полет. Сега дори беше по-хубаво, защото знаех поне основните стъпки, а и самите движения бяха по-сложни и по-красиви.

Да, танцът наистина е магия... Пожелавам на всеки поне веднъж да отпусне сърцето си за частичка от нея :)

много хубаво. Нямаше да имам сили да изкарам с теб:)

Taка си мислиш :P Аз не бях ходила на дискотека (като изключим Строежа, Тимбилдинга и Коледното парти) от ... хмм... 1 година, ноо липсата на тренинг никак не ми попречи : ) Даже като се прибрах имах сили за всички последващи процедури преди лягане :) А се прибрах в 3:15, щото взеха да пускат Веско Маринов към 2,30 (имаше рожденничка)...

А Жорката беше за втора поредна вечер там и предполагам, че и предната вечер е имал тежката задача да върти насам-натам няколко дами :)

И все пак - сигурна съм, че си изкарала приятно по един по-специален начин и поради онова, което дава сила отново на прекрасния ти смях - камбана :)

Това мила моя е един сън, който опияни ли те веднъж, вече си съвсем различен човек... доста по-щастлив :)

Така си е :))) Нали видя :)

ае дряновски, айде вземи го научи тоя български език, бе... това да не ти е македонски? :P