Защо толкова рядко (а някои от нас дори никога) казваме на близките ни колко държим на тях?! Нима не биха се зарадвали приятелите ни да чуят колко ги ценим, не биха ли били щастливи семействата ни, когато им казваме, че ги обичаме и няма ли да засияят половинките ни, когато им прошепнем, че сме влюбени в тях?!

Да, да - знам, че го знаят. Но друго е да го чуят от нас. Ще им стане приятно, нежно и топло. С толкова малко услилия от наша страна можем да ги накараме да се почувстват по-добре.

Да, и това го знам - знам, че думите се изтъркват от съдържание при прекалено честата употреба. Но какво пречи, когато им е самотно и тъжничко, да им напомним, че ние сме до тях?! Само когато имат нужда, за да не се губи ефектът...

Мил жест, широка усмивка, топла прегръдка, разбиращ поглед, нежни думи - подарете ги на тези, които обичате. Усилието е минимално, а ефектът е несравнимо приятен. И още нещо: ценете ги, ценете ги истински, докато ги имате, а не чак когато си отидат...

Всичко е преходно...
Важен е момента...
Живей за момента...
Не мисли за междумоментието...
Забавлявай се...
Пий кока-кола...
Яж пържено...
... и не му мисли :)

С риск да си навлека грешните умозаключения на хората около нас, искам да ти кажа, че много си те обичкам, възхищавам ти се на куража (знаеш защо) и на постоянството (и за това се сещаш) и съм ти безкрайно благодарна за всичко, което правиш за мен - било то волно или неволно :) Знаеш, че се забавлявам - просто през останалото време мисля хехех

и аз си те обичкам по своему... кои други??? Дано в номер 2 да ставаше въпрос за номер 1 де :Р

Нее, в номер 2 става въпрос за номер 3 хихи :) :P

Има една мисъл на един италиански режисьор - Габриеле Мучино, която гласи: "Бизките ни са първите хора, които забравят хубавите ни страни".

Мисълта не дава обяснение, защо това се случва така, за сметка на това разни социолози се надпреварват да го правят :) И тъй като лекцията им е прекалено дълга, аз също като теб предпочитам апела за повече искреност в отношенията ни с близките. Няма нищо по-хубаво от това да показваш на любимите си, че ги цениш. Инак, инак сякаш ти сам забравяш колко ги цениш всъщност. И тогава... тогава италианският режисьор идва на ход:)

И ако все още четеш глупостите, които пиша, то предлагам ти да изглежаш един филм на същия този Мучино - "Не ме забравяй" (има го по видеотеките). Ако не друго Моника Белучи ще ти напълни сърцето с играта си:) А и европейското кино е ехеееей! Години пред американското. Но това е друга тема:)

:)

Заинтригува ме :) Ще го гледам при първа възможност;) Но все пак мисля, че нашият апел си е по-хубав. Що се отнася до това, че близките ни забравят за хубавите ни страни, мисля, че просто свикват и ги приемат като даденост. А не трябва да е така...

близките ни 1 по 1 започват да си отиват...
И тогава осъзнаваме какво глупости сме правили спрямо тях.
В такива мигове се сещаме колко много пъти сме можели да го кажем, колко много пъти сме можели да бъдем по-добри, колко много пъти сме можели просто да ги оставим да бъдат с нас...
Дано това хората го осъзнават преди да е станало късно.
поздрави.

сассо,
мисля, че противопоставянето европейско - американско съществува единсвено в главите на хора, които не просто си чешат езижите.
Жалко.
Защото навсякъде има хубаво и лошо.
Или искаш да ми кажеш, че в европейското кино няма глупости? Боклуци? Европейското кино няма своя "Дунав мост"? хахаха. Не ставай смешен. Но това е друга тема.

Янчев, казвам само това - в европейското кино има много повече филми, които не са чист комерс. С други думи, филмите са по-смислени, по-емоционални и съответно по-силни. Американското кино бълва количество, но не и качество. Никъде не се прави уточнението, че няма боклуци, разбира се, че има. Както и че пък няма хубави американски филми, има много ясно.

Благодарности :) Точно това исках да кажа - че не трябва да чакаме да стане късно ;)

Що се отнася до киното, един братовчед, който живее в САЩ, ми обясняваше, че там не ги дават тези безсмислени кървави екшънчета (където да убият някого не значи нищо)... Явно са "запазени" за износ в страни като нашата :(

някои екшъни са глупави.
Но не мога да сложа всички в един кюп. Има екшъни и екшъни.
Не съм сигурен, дали не ги пускат в Щатите. Но това е друга тема.

сассо,
в киното е много валидно правивлото "с количество към качество".
Виж БГ киното - как да има качество с 5 филма годишно?
Нема как.

:)

Aleluq bratq!
Strahotna si, davai po smelo:) Nie sme ot tvoq Fen klub:)
Koeto si ee istina, istina si ee, ii nqma kak da si izkrivi du6ata 4ovek, da kaje, ne6to drugo. Qkoto ee, 4e go kazva6 po tozi otkroven na4in. Prod7ljavaj samo taka:))

Всичко при мен е откровено, по някога дори прекалено. За някои е смелост да си откровен, за мен това е единственият начин...
Радвам се, че ви е зарадвал постингът :) Много усмивки от мен :)))